бюлетин 82

ЕКСПЕРИМЕНТ

Великите сили се бяха събрали на оперативка. Експериментът даваше резултатите, които очакваха. Искаха да доизяснят нещата, преди да го приложат другаде по света.

– Как върви данъчната реформа? – попита мъж, чиито квадратни челюсти продължаваха да се движат и след като бе изплюл дъвката.

Наблюдаващия на място отвори съответната папка.

– По принцип добре. Единственият проблем е нередовното плащане. Иначе от завишените ставки правителството запълни дупките в хазната, които бе направило за предизборната си кампания.

– Няма ли опасност от несъбираемост на данъците?

– Едва ли – усмихна се Наблюдаващия. – Българите са известни, че не плащат навреме. Пък и отделните налози имат различни срокове. Например доходите се облагат на три етапа – първо фирмената печалба, после заплатите, а накрая се прави изравняване при физическите лица.

– Говореше се, че някаква корпорация завела дело срещу министерството на финансите – отбеляза Квадратния. – Това е лош симптом.

– По-точно срещу митницата, която ѝ попречила да осъществи някаква сделка за пране на ДДС – поясни агентът им. – Иначе никой не оспорва данъците.

– Ами здравната? – рече нисък плешив човек с дръпнати нагоре крайчета на малките си очи.

– Свикват. Отначало се чудеха как ще се лекуват, но най-безпокоящите се просто се споминаха междувременно. Останалите се оправят кой как може.

– Чух, че имало опасност от източване на касата от фармацевтичните компании?

– Просто неверен слух – успокои го Наблюдаващия. – Списъкът на отпусканите от нея лекарства отдавна бе съкратен до минимум и сега те са принудени да раздават безплатно на промоции медикаменти, чийто срок на годност така или иначе изтича, а нито аптеките, нито гражданите ги купуват.

– Това не е добре – отсече Дръпнатоокия. – Нарушава дисциплината, разваля експеримента.

– В смисъл? – макар да се досещаше за педантичността на китайските мъчения.

– Търсим предел на поносимостта. Не се допуска разглезване на населението с бонус програми.

Рус исполин с къса прическа се намести на креслото, което жално изскърца под тежестта му.

– Какво става със социалната защита? – избоботи той.

– Носи голяма чиста печалба, тъй като пенсиите са минимални.

– Не бягат ли хората към частни осигурители например за допълнителна пенсия?

– И да искат, малцина успяват да внасят нещо сериозно там, ако им остане след облагане. По закон лъвският пай продължава да е в лапите на държавния институт.

– Блазе ви, дето сте се уредили като пиявици да сучете самата система – завидя мазен субект с голяма рошава брада. – А ние на свободния пазар се чудим как да изкараме от ток, вода и парно, които, за разлика от данъците и осигуровките, са обременени с високи разходи.

– Не се оплаквай! – възрази Исполина. – При теб няма държавна регулация като в нашите области, която спъва растежа.

– На печалбите ви…

– Ти декларираш ли какво получаваш или изнасяш всичко в обетованата земя?

Великите сили бяха готови да се хванат за гушата.

– Чакайте, чакайте! – скочи Дръпнатоокия. – Нима ще се караме за една земя колкото човешка длан, когато светът може да е наш?

– Контрагентът ни в страната изяви желание да представи от своя страна резултатите пред вас – съобщи Наблюдаващия. – Да го поканим ли?

– Тъкмо ще си поговорим за нашите дивиденти – зарадва се Квадратния – върху огромните приходи, които новото правителство е реализирало благодарение на предоставените технологии.

*

Министър-председателят влезе и се огледа. Направи се, че не познава присъстващите, въпреки че се бе срещал нееднократно с всеки от тях.

– Благодаря ви от името на цялото правителство и партията за безценното съдействие – заяви той с официален тон. – Без вашата подкрепа нямаше да се осмелим да извършим тези тежки реформи.

– Надяваме се, че сега всичко е далеч по-добре – рече Наблюдаващия, надушил изведнъж неоправдано висока надменност у премиера.

– Да, поне за нас. Докато се опасявам, че вашият експеримент май се провали.

Великите сили наскачаха заплашително:

– Как така?

– Какво си направил?

– Защо не каза по-рано?

– Не беше нужно да ви тревожа – обясни спокойно министър-председателят. – Както виждате, изгледите, че ще се оправим и сами, се оправдаха.

– Не това бе целта на експеримента – просъска Дръпнатоокия.

– Вие ни предоставихте технологии и експерти, които да ни помогнат при необходимост. Правителството обаче реши, че ще се възползва от тях само в краен случай. И като не се наложи, си ги спестихме.

– Спестихте ли?

– Ами да. Иначе трябваше да ви ги платим, пък и щяхте да претендирате за част от печалбата.

– Че тя цялата си е наша! – удари с юмрук по масата Квадратния.

– Заслугата за постиженията е единствено на правителството – не отстъпи премиерът.

– А кой те сложи на власт, бе, недоносче такова? – ревна Исполина.

– Народът – отвърна тъпо министър-председателят.

– Ще ти кажа аз на теб „народа“! – възмути се Мазния. – А кой плати изборите?

– Смятайте, каквото си искате, но минахме и без вашата помощ. Връщаме ви я – и той извади три пакета от куфарчето, което носеше.

– Не сте използвали психотронното оръжие? – запита Квадратния.

– Нито менталните ни вируси? – учуди се Дръпнатоокия.

– Определено не сте минали без икономическите разработки на нашите юристи – потри ръце Мазния.

– Те щяха да са безсилни, ако не беше работата на законодателите ни.

– Къде са ми екстрасенсите? – гласът на Исполина прозвуча застрашително.

– На море с школа манекенки.

Наблюдаващия се разсмя, но бързо притихна под строгите погледи.

– Как успяхте тогава да приложите драконовите мерки? – недоумяваха представителите на Великите сили. – Как търпи всичко туй народът ви?

– Виждате ли – поде премиерът, – разковничето е именно в народа, а не във вашите оръжия и други помощни средства. Обзалагам се, че и да бяхме ги използвали, едва ли щяха да му повлияят.

– Как така?

– Въпрос на манталитет. Хората у нас са били потискани в продължение на векове. Страдали са. Мълчали са. Но са оцелели. Преживели са всичко. И затова нищо не може да ги изненада, да ги учуди, да ги извади от примиреността на летаргията им.

– Да не би да искате да кажете, че сме на грешен път? – попита Наблюдаващия.

– Може би. Ако искате да имате такъв контрол над населението – предложи главата на най-успешното правителство, – намерете си не средства за управление, а по-скоро подходящ народ с висока граница на търпимост.

© 2005